"...Омразата го изгаряше отвътре като киселина..." 
J. Heller - "Параграф 22", по памет

"Имало е моменти, в които омразата ми е била толкова силна, че бих могла да го убия с голи ръце." Аз

Омразата е най-безотказното оръжие на света. Но тя е и лошо оръжие. Защото действа сама за себе си. Не гледа нито достатъчно назад, нито достатъчно напред във времето. Омразата е най-разрушителният амок. Дори когато се усеща справедлива до мозъка на костите си. Няма справедлива омраза - защото няма зло, родено в момента на извършването си. Злото винаги се ражда от предишно зло. Затова някой трябва да прекъсне веригата.

А това е най-трудното. Омразата е енергия с променен път - и все пак тя е енергия. Тя търси начин да се излее. Да протече от нивото, на което концентрацията й е непоносима, към ниво, където тази концентрация е достатъчно ниска, за да се осъществи "замърсяване". Омразата е зараза. Тя действа сама за себе си, но не иска да остане при себе си. Тя търси нови пространства. Търси ги чисти. Тогава се усеща двойно по-мощна - защото се е разширила и защото разширението е на място, където за осъществяването му е било нужно да се извърши покваряване. Омразата избуява като атомна гъба, тече по вените като кристалчета отрова, събиращи се и обричащи кръвта на бавно, но фатално застиване. Това се случва всеки път, когато защитата срещу тази зараза е приета с по-малко благоразположение от самата зараза. Отново и отново. И някой трябва да прекъсне веригата.

А това е най-трудното. Какъв трябва да си, за да можеш да управляваш енергии? Трябва поне малко да си енергия самият ти. Толкова по-лесно е да си материя. Всичко е по-просто. Има съжаления, но има и извинения. Има вина, но има и опрощение. Толкова по човешки подредено. А ако си укротителят на енергии, твърде много се приближаваш до Бог. Твърде опасно. Бог няма извинения. Той е прекалено всемогъщ. Той е някой, чието място много хора искат за си присвоят - но не по този начин, о, не, той е твърде отдалечен от покоя, а покоят е толкова човешка ценност... Сгрешилият не спира, за да види своята грешка - това би разрушило покоя на непогрешимостта му. Мразещият не спира, за да намери изначалната причина на злото, породило омразата му - това би разрушило покоя на съзнанието му за справедлив бунт. А и търсенето на изначалното зло е твърде дълго - то преминава през всички "добри намерения", назад до незнайни дълбини на времето и поколенията; и търсейки го, ние губим желанието си да мразим. Но омразата е изпитан и предан път за изливане на прекипяла енергия; трудоемко е да се утъпква нов... В съзнанието ни има картини, с които трудно се разделяме. Може би трябва да ги сменим с такива, които е трудно да разглеждаме спокойно - картини от вътрешната структура на нещата, картини на заразата, която допускаме навътре в себе си и пропускаме навън към другите. Защото някой трябва да прекъсне веригата. Във всяко огнище на зараза, всеки път, някой трябва да прекъсва веригата.

Някои причини (със статут на съвсем истински факти)
това прекъсване да е важно и наложително:

1. Родителите наистина могат да бъдат мразени от децата си. Извинявани - и мразени; обичани - и прокълнати. Защото са допуснали да се случи. Защото упорито са поддържали поведение, провокиращо като отговор омраза. "Най-много и най-големи беди на света са причинени от хора, абсолютно убедени в своята правота." Morgan Scott Peck

2. Омразата наистина е слабост. Немощ. Недъг. Силният е не онзи, който изгаря в битката на омразите, а този, който с всички сили отстоява "дезертирането" си от нея. Омразата не поправя никои щети. Но не позволява да ги поправи и никой друг. Тя просто бавно отравя всичко извън себе си. До пълно възцаряване навсякъде - и условие за него е нашето собствено изчезване.

3. Животът наистина предлага много и много поводи за изпитване на омраза. Иначе просто няма как да разберем, че тя не е верният вариант на житие. Нито инцидентно, нито перманентно.

Весели празници на всички

Трябва да се опитаме да не мразим а да обичаме тъй както е казал Христос-обичай враговете си !Зощото злото се засилва и продължава!

Това имах предвид. Нещата продължават много след като ние сме ги започнали... и забравили.

Да и се получава една верижна реакция Радвам се че се3 запознахме!

Страхът води до гняв, гневът до омраза.
Защо омраза?

, без майтап. А аз дали съм закъсняла много с тоя отговор?... Ще си го водя тоя блог, щом съм го почнала, но хич нямам време за нет, за сметка на това имам належащи грижи, на които все не им идва краят...
За омразата - веднага казвам: да, тя е дете на гнева, а той се пръква от усещането, че си твърде слаб, за да се справиш с агресора (в най-общ смисъл). И доколкото има периоди, в които наистина си твърде слаб, просто по условие, ...ето ти ги гнева и омразата. И ако въздействието на агресора е успяло да се отрази далеч напред по пътя ти... прошката става много трудна. Аз не казвам, че трябва да се живее в омраза, пази Боже, точно обратното имам предвид. А разисквам темата, защото омразата просто я ИМА и трябва да се спрат генезисът и разпространяването й. Agree:)?

никой досега не ми е направил такова нещо, че да го мразя. Може би съм щастливец. А може би живея в някакъв свой свят. В него омразата е неразбираема, ненужна, , абсолютно излишна, твърде изчерпваща, за да имам време да се занимавам с нея. Чиста форма на глупост и неразбиране.
Как да боравим с нея е друг въпрос. Това е часто бойното изкуство, за което пиша.
http://hinki.blog.bg/viewpost.php?id=74554

Повярвай ми, че наистина си щастлив. И аз ти пожелавам омразата да си остане извън твоя свят. Че е изчерпваща, точно това и аз казвам. Вредна. Гадна. Но липсваща изобщо - такава не е. И не всеки е подготвен вътрешно да се справя с нея, преди да я срещне. А за бойните изкуства знам, че са много градивни и в това отношение. Даже ти написах вече това.
Съжалявам, че не ми остава време да пиша тук сериозно. Излиза, че само омраза ми е в сърцето. А това абсолютно не е така. Колкото до гнева, префасонирам го и в хубави работи:)