Мимикрията м/у тези 2 неща е толкова по-силна, колкото повече се мислим за безпогрешни в разделянето им. Няма как да разелиш неделимото. Всички категории съдържат в себе си своята противоположност. Никой не би се страхувал от мрака, ако знае, че той крие същото, което и светлината - но изразено по различен начин. Твърде просто е, след като веднъж го схванеш. Лошото е, че си е трудно да го схванеш изобщо. Завинаги. Е, предизвикателства трябват все пак в този живот, нали! И то различни от онези, ежедневно-материйните... без които също не може. Защото нали ядката беше, че всичко е свързано.

Всичко е здраво преплетено и щом нещо се случва, значи е трябвало да се случи - поради цел, която не е задължително да е от човешки порядък. Не и от порядъка на конкретните си човешки участници. Мирозданието (каквото и да е то - а защо да не е и това, което А&БСтругацки влагат в него) наистина не борави с човешки мащаби. Казвате, това ни правело нищожни ли?... Хм, не мисля. Напротив даже.

...Животът е нещо като посланичество в далечни земи. В него всички влизаме като  мисионери. А мисионерите, знае се, биват добри и лоши. Истинската причина за това е, че и доброто, и злото са достойни учители... Всички наши скърби и радости, причинени от тях - колкото и дълбоки да са - имат значение само надхвърляйки собствения ни едноличен мащаб; и мащаба на онзи най-близък кръг хора, с които страдаме и се радваме. И те винаги го надхвърлят достатъчно много. Видимият резултат може да е бавен. Но порядъкът е сравним с Мирозданието.

Черно и бяло са имагинерни понятия. Истината е м/у тях. И е богата.

Само че трудно се събират частите на цялото.

...В този смисъл, има 1 приказка за човека, на чиято врата една вечер се похлопало...

Да така е има колело на съдбата за което човек ебезучастен но може да промени с начина си на живот и на поведение И все пак ние трябва да си изберем на кого ще служим на Бога или на Мамона!

Общо взето, каквото и да правим, в крайна сметка помагаме и на едната, и на другата страна, уви. Защото не всичко зависи от нас. Важното е да не се оставяме на течението - защото то определено няма да ни влачи към бога. За тази посока се иска труд, в някакъв смисъл :)

Да така е и това заключава великата хармония колкото и да си добър ще дойде момент на срив и когато пък всичко е лошо идва и момент на разведряване! Черното и бялото се преплитат в едно
А науката за Божественото не е проста работа и наука!Хубаво е че си го видяла Можеш да споделяш с мен тези неща!Весела Нова 2008 Година!